ПАРИ

От щурм на пазара до фалит за три дни. Чия беше Lafka?

В индустрията на рисковите инвестиции има понятие unfair advantage – уникално качество или характеристика, което конкурентите нямат. Точно с такова предимство преди седем години стартира търговският проект Lafka – с парите на КТБ и с влиянието на депутата от ДПС Делян Пеевски (ДП). Последният е познат с две неща: че не ходи в парламента и че неговите медии, включително гравитиращите около него, са винаги зад управляващите. А управляващите управляват и общините, ерго общинските активи, ерго – много от терените, спирките и тротоарите. Ето това е предимството, което Lafka монетизира. Това стана във време, в което всички по вестникарската верига имаха сериозни финансови проблеми от падащите продажби на хартия.

Седем години и над милиард лева оборот по-късно търговският проект Lafka затвори скоропостижно, без никога да е имал ясен собственик.

Началото

Подготовката на този проект започва доста по-рано, през 2006 година, когато е регистрирана фирма под името “Булгартабак трейдинг” с участие на дружества от държавния тогава “Булгартабак”.

Мащабите са малки, но целта е очевидна – да се компенсира падащият пазарен дял на българските марки цигари с изграждане на предимство в каналите на продажба. Продажбата на холдинга е през 2011 година, когато Агенцията за приватизация продава на неизвестен австрийски собственик (на консорциум, воден от руската ВТБ Капитал, а както ще стане ясно по-късно – с пари на КТБ и скритото участие на “групата на ДП”, която се споменава на много места в материалите по делото за фалита на банката). Това води до промяна на името на “Табак маркет” и експанзията се подготвя.

През 2013 година се появяват първите обекти с новата визия – улични “киоски” от нов тип с марката “Лафка”, продукт на добре планирана кампания. “Поканихме осем агенции, най-добрите копирайтъри и те ни предложиха общо 86 имена”, казва тогава изпълнителният директор Васил Захариев. От направен тест сред служителите (към този момент петдесетина души) думата “лафка” се харесва най-много. “Едни си я спомнят от училищните години, а други – от казармата”, казва директорът, който обича да дава пазарни интервюта и не обича въпроси за собствеността на фирмата.

Това е предисторията, а другото е ясно – изработване, поставяне и старт. Когато има пари и готови разрешения, всичко е лесно.

Модерни павилиони

Концепцията на Lafka e за модерни улични киоски или малки магазини в сгради, тип “convenience store”. Обектите са собствени или на франчайз, а във всеки от тях работят средно по трима продавачи с работно време “от тъмно до тъмно”. Продуктовият микс е тип “уличен” – преса и оборотни книжки, акцизни стоки, пакетирани храни и напитки, талони за моментни лотарии.

През 2013-2014 започва експанзията с бърз ръст на локациите, особено в големите градове. Само за година те скачат близо десет пъти – от 66 на 550. През 2016 година се празнува Lafka номер 1000, а плановете са да минат 2000. В големите градове веригата предлага дългосрочни договори на общините и получава по-ниски наеми.

Първите проблеми

Невидимото политическо предимство има и съвсем видима обратна страна – протестите от 2013 година се оказват лошо време за старт на всичко, свързвано със собствениците на веригата. Появявят се кампании за бойкот във Фейсбук, а някъде киоските са вандализирани. През февруари 2014 година “Табак маркет” излиза с декларация, в която обвинява атакуващите в манипулация и дори ксенофобия, и посочва враговете си там, където и медиите на “групата на ДП” вече ги е посочила. Тази кампания обаче съвпада и с друга – в Бургас, после и в други градове, ад хок решенията на доминираните от ГЕРБ общински съвети срещат отпор от малкия бизнес. В София концесията на спирките зацикля.

Как това се отразява на целия бизнес план и продажбите не е ясно, но посоката все пак е нагоре.

Не е будка. Преса е.

Паралелно с проекта на “Булгартабак”, превърнал се в “Лафка”, още от 2008 година върви и паралелен дългосрочен проект – изкупуване, сливане и вливане на дистрибутори на печатни издания, разбира се, с пари на КТБ. Изкупени са десетки регионални фирми, закъсали от постоянния спад в продажбите на печатни издания, който започна да става осезаем след 2009 г.

Концентрацията гравитира около един от кредитополучателите на КТБ, “Карне-М” ЕООД. Част от придобитите фирми имат само клиентска мрежа, а част от тях – и точки на продажба. Изчисляването на това колко пари на депозантите в КТБ са потънали в изкупуването, е сложна задача – трансферите са разнопосочни, а дори прокуратурата, която е описала задълбочено “Моделът КТБ”, избягва темата за медиите.

Опитите на фирмите в този бизнес да компенсират с други стоки са обикновено неуспешни и в пряка конкуренция с далеч по-опитните дистрибутори на бързооборотни стоки. Това е бизнес с малък марж и голяма конкуренция, с видима нужда от концентрация и нови артикули. Дошъл е краят на специализирана дистрибуция на печатни издания и те вече са само едно единствено нещо – бързооборотна стока с баркод.

Концентрация под крилото на “групата”

Загубата за едни е възможност за други – за “групата на ДП”, например, с лесните заеми от КТБ и под невиждащото око на централната банка. Кризата в бранша за нея е добре дошла, защото търси влияние точно в дистрибуцията на печатни издания и започва да контролира цялата верига – от редакционната политика, през печата, до дистрибуцията.

Вливането и сливането е с ясна цел – дистрибуторите отиват в новата мега фирма, позната под името “Експрес логистика и дистрибуция” (ЕЛД) и с обороти от над един милиард лева годишно. Точките за продажба отиват в “Табак маркет”, тоест Lafka.

След фалита на КТБ

След фалита на КТБ дружеството “Табак маркет” е със заем от 34 млн лева, които с цесия се заменят от заем към Първа инвестиционна банка (ПИБ). По всичко изглежда, че глезените времена на стартъпа са свършили и от бизнеса вече говорят за “пазарно” начало. Ударното наемане на мениджъри с високи заплати спира, изкупуването на дистрибутори – също.

През 2017 година “Бритиш Американ Тобако” купува марките и дистрибуторския бизнес на “Булгартабак” в сделка за 105 млн евро. Според източници, близки до сделката, и Lafka е била предложена, но не се включва в договорката поради падащи продажби на цигари и голям дял на продажбите на лотарийни талони. Това съвпада и с видимото ребрандиране – увеличават се площите за талончета, въвеждат се монитори на киоските, от които се излъчват постоянни клипове. Вестниците са на тезгяха, но във все по-малко бройки.

Поглед към финансовото състояние дава много логично обяснение на обявения фалит. Продажбите достигат стойности без видим ръст, задълженията намаляват, дори има малка печалба, но в една добре работеща дистрибуционна машина паричните потоци са големи, а маржовете на печалба – малки. Докато продажбите на вестниците падат бавно, храните се продават с предвидима сезонност, шокът с талончетата е огромен. Затварянето на “Национална лотария” остави около 50 милиона неразплатени лева, от които незнайно каква част е в Lafka, но едно е ясно – тази част е сериозна.

Изкуствен фалит за изчистване на задълженията или истински фалит? Съвсем скоро ще стане ясно, когато будките отворят с нов собственик. Ако вестниците на “групата” и “книгите” срещу политическите опоненти на властите, които те безплатно разпространяваха, отново са на централно място, отговорът ще е повече от ясен.

Официално: Чия е Lafka?

Собствеността на Lafka е плаваща и невинаги ясна. Свързана е с фирми и дистрибутори, които гравитират около цигарения холдинг и постоянно се преструктурират.

В документацията по делото КТБ “Табак маркет” АД е описана в един специален списък, изготвен преди фалита като част от “групата на семейството”, заедно с “Булгартабак” и неговите дъщерни дружества. През 2014 г., два месеца преди фалита на спонсора на проекта, в борда се появява интересно име – Волфганг Рекендорфер, международен консултант и собственик на сериозно количество дистрибуторски фирми от Сърбия, през Киргизстан, до Тайланд. Той регистрира българската фирма “Еф Ем Си Джи трейд”, в която е основен съдружник.

Във веригата обратни изкупувания и прехвърляния се намесва и името на “КТ Интернешънъл”, както е познат холдингът около “Винпром Пещера” и “Кингс Табако”, но и от двете места отричат за подобна връзка.

Към 2019 година с равни дялове са две фирми – “Еф Ем Си Джи трейд” АД и “Благоевград БТ”. Първото дружество е собственост на едноименна австрийска фирма с управител от Люксембург, а за второто вече е ясно, че концентрира всякакви активи, свързани с Делян Пеевски.

Post Views: 4

ПАРИ

Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото

МИТ 1: “С еврото няма да поемаме чужди дългове”

ФАКТ: С влизане в еврозоната ставаме членове на ESM (Европейски стабилизационен механизъм). България трябва да внесе около 420 млн. евро като реална сума + поема задължение за още ~3,3 млрд. еврогаранционен капитал.

Ако държава като Италия, Гърция или Испания фалира, ESM решава (със 85% мнозинство) дали да отпуска помощ. Ние нямаме блокираща квота — т.е. дори да гласуваме “против”, ще трябва да участваме.

Истината: България няма да плаща автоматично чужди дългове, но с еврото става част от общата гаранционна схема за спасяване на други държави. Това е реален финансов риск.

МИТ 2: “Няма значение, че ЕЦБ е на загуба — централните банки не са за печалба, а ЕЦБ плаща лихви на националните банки”

ФАКТ: Сега БНБ изкарва около половин милиард лева годишно печалба, които директно превежда в българския бюджет.

ЕЦБ обаче отчете загуба от 7,9 млрд. евро за 2024 и 7,8 млрд. за 2023 год. и се очаква да остане на загуба в следващите години.

Причината не е, че ЕЦБ „дава пари“ на националните банки, а защото:

– години наред ЕЦБ изкупуваше държавни облигации (особено на силно задлъжнели държави) с почти нулеви или отрицателни доходности;

– след това рязко вдигна лихвите, за да спре инфлацията, което я принуди да плаща високи лихви на търговските банки, които държат пари при нея;

така се получи огромен разход, който балансът на ЕЦБ не може да покрие.

Дори Бундесбанк отчита рекордни загуби заради тази система — и това е ясен сигнал, че проблемът е структурен, а не временен.

Истината: Централните банки не са търговски дружества, но печалбите им са важни за бюджета. Сега България печели от БНБ; в еврозоната ще сме зависими от загубите на ЕЦБ — това са средства,, които бюджетът губи, а не просто „счетоводни записи“.

МИТ 3: „Валутният борд е колониална схема, наложена отвън, защото не можем сами да управляваме парите си“

ФАКТ: Да, България въведе валутния борд през 1997 г. заради вътрешна криза и хиперинфлация, причинени от безконтролно печатане на пари и финансиране на правителствения дефицит чрез БНБ. Но:

Бордовата система се управлява от самата БНБ – не получаваме ежедневни инструкции отвън.

Валутният борд е ефективен инструмент за дисциплиниране на политиците и осигуряване на финансова стабилност — не само в бивши колонии, а и в успешни примери като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.

В еврозоната държавите също нямат собствена парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на практика са в система управлявана отвън, където България ще има минимален глас.

Истината: Валутният борд не е „колониална опека“, а механизъм, който България сама избра, за да озапти политическата безотговорност. Еврозоната също е система без национална парична политика — но там решенията ще се взимат отвън, а не в БНБ.

МИТ 4: „Валутният борд може лесно да бъде премахнат от парламента — значи е рисков и несигурен“

ФАКТ: Субсидиарност и отчетност: Валутният борд е уреден със закон от българския парламент — избрани от хората представители, които носят политическа отговорност пред гражданите. Решенията се взимат близо до хората, а не в далече във Франкфурт.

Емпирически успех: Бордът работи успешно вече над 27 години. Никое правителство или партия не е посмяло да го пипа, защото той е гарант за финансова дисциплина и стабилност — дори през кризи (глобалната финансова криза, КТБ, Гърция, Ковид и т.н.)

Истинският риск е премахването му: С еврото бордът ще бъде изцяло заменен от общата рамка на еврозоната, която дава на политиците по-широки възможности да трупат дългове.

Поправката от 2020 г.: Когато влязохме в ERM II, в чл. 29 от Закона за БНБ беше записано, че фиксираният курс лев/евро вече зависи от европейски решения, а не само от България. Това е на практика отслабване на борда.

Истината: Бордът не е слаб, защото зависи от българския парламент. Напротив — той осигурява локална отчетност и финансова дисциплина. Слабостта дойде от прехвърлянето на решенията навън след 2020 г., а с еврото този процес ще приключи изцяло.

МИТ 5: „С еврото и Банковия съюз повече няма да има банкови кризи като КТБ, няма да се спасяват банки с държавни пари, а ще сме защитени от европейските механизми.“

ФАКТ: Европейските механизми не са гаранция срещу банкови фалити или публично спасяване.

Примери за банки, спасени с пари на данъкоплатците (въпреки европейския надзор):

Banca Popolare di Bari → €900 млн.

Banca Carige → €3 млрд.

Caixa Geral de Depósitos → €3,9 млрд.

Monte dei Paschi di Siena → €5,4 млрд.

Cyprus Cooperative Bank → €6,1 млрд.

Norddeutsche LB → €7,9 млрд.

Veneto Banca & Banca Popolare di Vicenza → €16,8 млрд.

Само Banco Popular (Испания, 2017) беше спасена чрез европейския механизъм (BRRD), без пари на данъкоплатците.

SRM и SRF:

SRM (Единен механизъм за преструктуриране) решава кои банки да спасява, но България няма да има реално влияние там.

SRF (Единен фонд за преструктуриране) трябва да достигне €77 млрд. до 2030 г. Българските банки ще започнат да внасят в него, но ако парите не стигнат, държавата поема остатъчния риск.

ELA (Emergency Liquidity Assistance):

Това е спешна ликвидна помощ, одобрявана от ЕЦБ.

Малки държави като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп в кризисни моменти (пример: Гърция, 2015 г.).

Истината: С присъединяването си България влиза в система с доказани слабости, поема финансови рискове без достатъчен контрол и остава зависима от решения на ЕЦБ, които не са автоматично в наша полза.

МИТ 6: „В Банковия съюз е невъзможно прането на пари, защото ЕЦБ контролира всичко.“

ФАКТ: Борбата с прането на пари (AML) не е в правомощията на ЕЦБ — тя отговаря само за надзора върху стабилността на банките (капитал, ликвидност), а AML остава в ръцете на националните органи. Освен това в ЕС се подготвя централна AML агенция (AMLA), която ще следи всички държави, независимо от валутата им.

Примери за големи скандали с пране на пари в страни от еврозоната и под ЕЦБ надзор:

ABLV Bank → закрита след разследване от САЩ за пране на пари

Danske Bank → $200 млрд. изпрани от руски олигарси

FBME Bank → закрита заради връзки с международна престъпност и тероризъм

ING → €675 млн. глоба за пропуски в AML контрола

Nordea → €95 млн. глоба за слабо AML спазване

Pilatus Bank → закрита, шефът ѝ арестуван в САЩ

Satabank → закрита заради разследване за пране на пари

Société Générale → $1,3 млрд. глоба заобикаляне на санкции и AML пропуски

Versobank → лиценз отнет заради AML нарушения

Истината: Влизането в еврозоната не носи автоматично „чисти“ банки. ЕЦБ няма пълномощия за AML — успехът зависи от националния контрол и ефективността на общоевропейската регулаторна рамка.

МИТ 7: „ЕЦБ и национални банки като БНБ не могат да финансират държавен дълг в еврозоната, защото това е строго забранено.“

ФАКТ: Да, чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) забранява на ЕЦБ и национални банки (като БНБ, ако България влезе в еврозоната) да купуват директно държавен дълг. Но покупката на облигации на вторичния пазар е позволена от Съда на ЕС, което дава възможност за индиректна подкрепа на държавите и заобикаляне на тази забрана (решения Gauweiler от 2015 год и Weiss от 2018 на СЕС)

Германският конституционен съд не се съгласи с европейския съд и критикува ЕЦБ, че не е анализирала достатъчно икономическите ефекти на програмите си за изкупуване на дълг; Според немците политиката на ЕЦБ води до „зомби фирми“ – компании, които оцеляват само заради евтини кредити, вместо да фалират; създава се имотен балон, защото ниските лихви покачват цените на имотите, а и се насърчава липса на финансова дисциплина в държавите, тъй като лесният достъп до финанси чрез изкупуване на дълг намалява стимулите за фискални реформи

Истината: Забраната за финансиране на държавен дълг се заобикаля чрез покупки на вторичния пазар, както потвърждават Gauweiler и Weiss. Германските съдии убедително критикуват ЕЦБ за липса на анализ и водената от нея политика.

Анализ на Стефчо Станев: 7 разбити мита за еврозоната

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 49

ПАРИ

Топ 10 на най-поскъпналите храни

Маслото и сиренето са абсолютни рекордьори по поскъпване, като за 10 години са удвоили цената си.

Това показва сравнение на стойностите на основните храни през миналата седмица и през същия период на 2015 г. в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. При сравнението са използвани цените на 27 стоки преди 10 години и сега.

В топ 10 на най-поскъпналите храни са репичките, които от 0,38 лв. за връзка са скочили на 0,93 лв., което е увеличение със 145 на сто. Маслото заема второ място, като цената му е скочила от 1,38 лв. за пакетче от 125 грама на 3,20 лв. в момента, като увеличението е със 131%, пише „Телеграф“. Двойно повече сега струват картофите и сиренето. При тези две стоки цените са скочили съответно със 122 и 112%. Според данните на комисията преди едно десетилетие кило сирене се е продавало за 5,42 лв., а в момента средната му цена на едро е 11,37 лв. за кило. Пресните картофи в момента вървят по 3,83 лв. за кило, а преди са стрували по 1,36 лв.

Българинът традиционно слага на трапезата си свинско месо. Въпреки че то е един от най-евтините продукти, цената му за 10 години се е повишила с 40%. През 2015 г. на едро се е търгувало за 7,40 лв. за кило, а в момента цената му е 10,30 лв. В големите вериги магазини обаче може да се купи и за под 7 лева за кило, основно вносна продукция.

В топ 10 са още яйцата, които са поскъпнали с 89 на сто и в момента се продават по 0,34 лв. за брой размер М. Значително е нараснала и цената на кашкавала – 78 на сто. Преди десетилетие българинът е плащал средно 10,42 лв. за кило кашкавал, а в момента цената му стига 18,56 лв. Брашното пък е скочило със 72 на сто, а лещата – със 78 на сто. Лукът също е сред стоките с най-голям ръст, като цената му е скочила с 87 на сто.

При плодовете в топ 10 се нареждат портокалите, които се продават със 78% по-скъпо, а при зеленчуците най-голям скок има при зелето, което върви по 1,91 лв. за кило, а преди 10 години се е продавало за 0,85 лв.

От 27 основни хранителни стоки при 17 цените са скочили с повече от 50% за период от 10 години. Според НСИ инфлацията за периода май 2015 г. до април 2025 г. е 49,2 на сто, което показва, че потребителските цени са се повишили с близо 50 на сто.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 95

ПАРИ

Тръмп заплаши ЕС с 50% мита от 1 юни

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати ще наложат директно мито от 50% върху всички вносни стоки от Европейския съюз, считано от 1 юни 2025 г.

Това решение, оповестено чрез официално изявление в неговата социална мрежа Truth social, бележи нова фаза в конфронтацията между Вашингтон и Брюксел и връща в центъра на глобалния дебат въпроса за търговския протекционизъм.

„С Европейския съюз, който беше създаден с основната цел да се възползва от предимствата на САЩ в областта на ТЪРГОВИЯТА, се работи много трудно. Техните мощни търговски бариери, данъци върху данъка върху добавената стойност, смешни корпоративни санкции, непарични търговски бариери, парични манипулации, несправедливи и неоправдани съдебни дела срещу американски компании и други, доведоха до търговски дефицит със САЩ от над 250 000 000 USD годишно, което е напълно неприемливо. Разговорите ни с тях не водят до нищо! Ето защо препоръчвам въвеждането на преки 50-процентни мита за Европейския съюз, която да влезе в сила на 1 юни 2025 г. Няма да има мита, ако продуктът е построен или произведен в Съединените щати.”, заяви Тръмп.

Мярката се вписва в последователната политика на президента Тръмп за възстановяване на американската индустрия и защита на националната икономика от това, което той нарича „хищнически търговски практики“ от страна на чужди блокове и държави. Анализатори отбелязват, че това е най-драстичната антиевропейска търговска стъпка в последните десетилетия и вероятно ще предизвика ответни действия от Брюксел.

По време на първия си мандат (2017–2021), Тръмп вече наложи мита върху стомана, алуминий и редица промишлени продукти от Европа, което доведе до сериозни търкания в трансатлантическите отношения. След завръщането си в Белия дом през 2025 г., президентът ясно сигнализира, че възнамерява да възобнови твърдия икономически курс спрямо международните търговски партньори.

От страна на Европейския съюз все още няма официален отговор, но неофициални източници от Брюксел коментират, че се подготвя реципрочен пакет от мита и санкции, който ще засегне американския износ на земеделски, автомобилни и технологични продукти. Възможно е също ЕС да сезира Световната търговска организация.

Търговският обмен между ЕС и САЩ надхвърля 1 трилион долара годишно. Подобна ескалация може да доведе не само до икономически щети, но и до политическо напрежение в рамките на НАТО и други съюзи, предупреждават експерти.